Рицарите: Бертран дьо Борн
Бертран дьо Борн (1140-1215) е стихотворец и трубадур, един от най-големите поети на средновековния Прованс.
Родом от южно-френската област Лимузен, дьо Борн прекарва по-голямата част от живота си в раздори с брат си заради замъка Отфор, взе участие в междуособните войни на британското кралско семейство на Плантагенетите и във всевъзможни баронски свади. Както в своя живот, по този начин и в творчеството си той е ослепителен представител на идеологията на феодалното рицарство.
Бертран дьо Борн бил най-големият наследник в фамилията на доблестен сеньор от Перигор, въз основа на което носел титлата виконт. След брака на по-малкия си брат Константин, той влезнал в взаимна благосъстоятелност на замъка Отфор, само че решил да си присвои замъка и изгонил брат си от него със мощ. Така почнала дългогодишната междуособна война на братята.
Бертран дьо Борн бил самоуверен рицар и популяризирал подвизите си във военни песни – „ сирвенти “. Прекарал последните 20 години от живота си в манастир. От два брака имал четирима синове. Най-големият му наследник – също на име Бертран дьо Борн, поел по стъпките му като трубадур.
Поетична популярност на дьо Борн донесли политически и военни сирвенти, които възхваляват войната като единственото почтено занятие за същинския рицар. Концепцията на провансалската поезия за „ куртоазна наслада ” значи за Борн не любовно упойване при съзерцанието на Дамата на сърцето – а любовта към войната, която била същинската наслада и обвързаност на рицаря.
Дори в песните-кансони, адресирани до Дамата на сърцето, дьо Борн непроменяемо се обръща към въпросите за военна героизъм и чест. Творбите му се отличават с експресивност, жлъч, висока прочувствена плътност посредством далечни образни, тематични ритмични асоциации. Двата „ рева “ поради гибелта на Хенрих Плантагенет („ Младият крал “) са белязани с извънредно поетично майсторство и се смятат за едни от най-хубавите в този род.
Бертран дьо Борн бил осведомен с поезията на своя съвременик Арнаут Даниел и сполучливо ползвал комплицираните способи на този трубадур в текстовете си. Постоянна тематика в песните му са връзките му с Ричард Лъвското сърце (представен от него под псевдонима „ Да-и-не “). Те минават по сложен път от открита борба (в песента „ Лесно сирвенти съчинявах… “ дьо Борн приканва бароните да се обединят против Ричард) до боен съюз сред васал и сюзерен (сирвентът „ Ако таверната, цялостна с вино и шунка… „ ).
Данте Алигиери, роден няколко десетилетия след гибелта на дьо Борн, бил осведомен с биографията на поета, написана през XIII век. Повлиян от нея, Данте в своята „ Божествена комедия “ слага Бертран дьо Борн, „ който скарал краля-баща със сина му “, в осмия кръг на пъкъла – измежду подбудителите на свади и войни. В същото време критиците обръщат внимание на обстоятелството, че Данте приказва с огромно почитание за щедростта на Бертран дьо Борн в друго свое произведение – „ Пир “, където в ІV глава разсъждава за същинското достойнство.
В по-ново време обликът на Бертран дьо Борн вдъхновявал поетите на романтизма, които виждали в него олицетворение на силата на поезията (например, в „ Бертран дьо Борн “ на Хайнрих Хайне). Писателят Лион Фехтвангер в фамозния си разказ „ Испанска балада “ разказва Бертран дьо Борн към този момент на старини. От този рицар се възхищават Томас Елиът и Езра Паунд. Руският стихотворец Александър Блок чел дьо Борн в оригинал и вмъкнал в пиесата си „ Роза и кръст “ прецизен, само че повърхностен превод на една от неговите песни.
